8-втория

еми часа е 5.38…след 12 минути тръгвам към лазаров да го взема да потегляме към помоприе…посрещнахме 8 в строежа…къде ще го изпратим само времето и алкохола ще покаже…та тръгвам с малко негативни очаквания,но ще видим…

шедьовър…

Той потъваше все по надълбоко….беше все още тъмно…някакъв непрогледан мрак от онези в които не можеш да усетиш дали и ти самия съществуваш…губеше всичките си усещания за време пространство и чувства….колко иронично бе всичко това…не можеше да види нищо окло себе си….мразеше първата част на пътуването защото от нея целия се превръщаше в кубче лед страхувайки се дали отново ще прогледне и дали пак ще успее да спре това пропадне…единсвтеното което го разсейваше от вледеняващите мисли беше уханието…ухание в мрака…едва доловимамиризма,идваща някъде от края на тунела,единственото нещо напомнящо му за миналото и за радостите на човека…. ”какво ще искате запоследно…? ”сачи екзотик…не съм ял цяла вечност…” Ухание на една последна радост преди да се превърнеш в бездиханна кукла просто застанала от другата страна на стъклото… Продължаваше да пада…тунела сякаш нямаше край…само начало…тръгваш на някъде без да знаеш дали ще се завърнеш поемаш по пътя и се молиш всичко да е ок…мрака го обгръщаше и усещааше някаква далечна пулсация сякаш някъде в съседната стая 16 годишният малък човек бе пуснал порно и го бе увеличил до дупка…сякаш чуваше фалшивите и до болка познати стенания на младата порно звезда,вероятно мислеща каква чанта да си купи- бяла или черна,докато някой застаряващ чичко пъхаше средния си пръст в стегнатото и задниче…какъв ужас…а малкия тинейджър най вероятно намираше това за изключително забавано и го показваше с ритмични движения на ръката си прибрана на топло…как бе станало така…как всичко се преобърна за 10 години и хората започнаха да ценят порното повече от киното…как позволяваха да бъдат управлявани…и как по дявоите той можеше да мисли за това в този момент…бе поел за пореден ден по пътя…пътя на смъртта който толкова много ненавиждаше…бе си обещал че никога няма да се самозабрави и да превърне пътя в рутина…нещо което просто правиш за да преживееш…не ти пука какво е…щом дават пари и кученце по телевизият би насилил… Всеки следващ път му се струваше по-лесно…колко трудно бе да го възприеме…навиците надделяваха а той им се оставяше…бе мислил да спре,но знаеше че няма да му позволят…бе извършил нещо ужасяващо и бе получил най-тежкото наказание…не затвор…не до живот…друго-по-лошо…като тов…. От наивните му размишления го изкара пак този пулсиращ звук,който ставаше все по-силен…явно наближаваше…съсредоточи се и изхвърли всякакви мисли в кошчето на съзнанието си…трябваше да се залавя за работа… Изведнъж усети мекото нещо под себе си…бе стигнал края…края на своето малко пътешествие…пулсацията бе станала по-силна…честота бе стигнала своята пикова граница и се извисяваше до нивата на пронизителен писък…бръкна в джоба си и извади малкото тату-пистолетче с шишенце черно мастило…отвинти капачката и напълни пистолетчето…течността се изля с отвратителен шум напомнящ поглъщането от имплозия…завинти капачката…натисна копченцето и включи челника…трябваше му светлина…на всеки му трябва светлина за да твори…колко смешно звучеше тази дума в момента…да твори…да твори за да носи мъка,болка нещстие,милиони сълзи пролети от приятели,разбита любов и неспазени обещания…това бе неговото изкуство…с една единствена дума успяваще да сее толкова скръб…творението на злото…дори ЛУцифер не можеше да твори така…творба определяща една човешка съдба…по добре мъртав шедьовър от колкото жив провал…ами да…неговото си беше шедьовър от класа…включи машинката и иглата засвистя като змия готова да ухапе земята под краката му…наведе се и започна да изографисва…земята се проби и от нея изкрещя лъч светлина…първи и последен…това бе всичко…вече само тишина…дори пулсацията звучеше само като умиращо ехо… Солена сълза се проточи по брадатото му лице…той се спря…избърса я и отново се наведе…боже колко мразеше този писък на душата…искаше му се той да пищи но бе осъден само да кара хората да крещят…съжаляваше…боже колко съжаляваше…но не можеше да си представи друг-някой с твърда земя в гърдите да върши работата му…трябваше да е някой на който все още му пукаше… Наведе се и продължи работата си…след 10 минути бе готов…изправи се и погледна изписаното…отново му се доплака…но си забрани никога повече да не плаче…извади малкото предавателче и каза: „Готов съм за телепортация и възвръщане на ноемалните размери…” наведе се и целуна земята под себе си…толкова малко имаше в тази целувка…любов изпратена от вън така и недостигнала до тази планета..толкова малко и същевременно всичко.изправи се и почувства как нещо размива всяка клетка в него… Той изчезна сякаш никога не бе бил тук…само на мяатото където бе преди миг бе останал малък надпис-епитаф:Почивай в мир Зад стъклото се появи брадат мъж със сълзи в очите,който държеше малка пистолетче в ръка…приятелката на момчето,което бе умряло преди 10 минути на стола за екзекуция с пробито от тату-машнка сърце,бе като бяло платно…началника се приближи и му каза: ”браво!ставаш все подобър…за днес си свободен…утре в 12 има друга екзекуция…да си тук в 11.40…наистина много добре се справи…” „Да… моя пореден шедьовър…”

страните хора и тяхното небитие

защо хората които не могат да разберат нещо винаги го определят за неправилно…защо хората не могат да ни разберат и ни приеамат а все ни гледат ей така все едно вървим със спринцовки в ръцете по улиците и дебнем децата им за да ги направим и тях “наркомани”…и аз не харесвам всички мацки да ходат с едни и същи дрехи дет са ги пуснали преди 2 дена по магазините ама нищо не казвам нали…клошари,наркомани,сектанти,сатанисти…какво ли още не чух по наш адрес…не че ми пука какво мисля хората за нас ама все пак мана разбирам да го каже някой дето не знае само ивана и глория и кат му кажеш масив атак да си мисли че има някво нападение над българия…ейй ся точно гледах по бтв някво за бг черноморието и колко кич имало и как не се вазпитавали децата да си пазят българското…ами незнам…аз имам малко наблюдение че точно хората като нас доста родолюбиво са нстроени…защото вместо да киснем по тъпите курорти и навсякъде да чувам германска реч тия хора повече можеш да ги видиш по планините…защото вместо да ходят в джим беам те си стоят в къщи,защото единственото място от където чух химна на 3 март беше строежа-сборище на наркомани…аве знам че не са най добрите примери ама ся за тва се сещам…просто май искам да се чувствам пълноправен член на обществото без да ме гледат с лошо око и поне хората малко да могат да оценят що за хора сме всички…а не да наричат приятелите ми-оня изрод с вилицата…възмутен съм с две думи