…трябва да си лягам вече…но сядам пак,дори с малко нежелание и без ясна представа за какво ще пиша…дали за това,че всичко напоследък около мен и в мен е разнообразно като времето вчера…за покъртителния ми ден вчера…или за нещо друго…ами незнам…отново всичко е толкова объркано…объркано до полуда…кръстопътищата отново са пред мен…но този път просто нямам идея на къде да тръгна…загубен съм…може бi изнасилен от всичко около мен и захвърлен на тротоара…и все пак не съм тъжен…кръстоппътищата чакат…и е време да тръгна на някъде…но засега просто искам да посеdя тук и да разбера какво ми се случва всъщност…нещо като в песента…i’m losing my religion…само дето още не мога да повярвам в нещо истински…така и не мога да разбера дали губя нещата…защото можеш ли да загубиш нещо,което се оказва,че никога не си имал…нещо,което те взима при себе си,прегръщата те,иска те и след това те изритва с черен кец право в сърцето…не знам…не знам и защо ме боли заради този ритник…отдавна го получих,но се надявах да е по скоро нещо като приятелско подритване…не знам и защо не съм и много тъжен заради същия ритник…може би, защото чух думи,които не знам как изтърпях,или може би.защото знам,че може би все пак ще ме боли,но все пак някой ще ми даде хапче или нещо успокоително…дали защото хората се опитват да ме вдигнат дори и когато те са на земята…дали защото същите хора никога не са ми спестявали болката и винаги са ми давали трезва и ясн апреценка….незнам…но ето ме пак тук…сам….и с толкова много хора….с моменти на пълно щастие и моменти на отчаян полуплач…но сякаш за първи път щастливите неща,тези слънчевите са доста повече…и то пак заради тези,които винаги казват истината и за тези,които ме познават и приемат такъв какъвто съм…е след всичко…след всичките последни няколко седмици мога с чист поглед да кажа,че наистина живея…и то различно…но адски адски адсkи е хубаво да живееш…независимо всички дупки по земята и небето..тук съм още ей…и то е само защото и вие сте тук…затова ви се усмихвам мислено и ви казвам лека нощ….просто живейте…сега….защото после ще съжалявате,че пропускате нещата…моля…наистина живейте…
Архив на категория 'coffee'dicted'
..
загърбвам още един ден…или може би два…и така…дали не е крайно време да се стегна и пак да вкарам малко мозъка в действие…опитвам се,а дали ще проработи този път като помощ, а не като пречка ще разбера след време…сега просто имам нужда част от старото мен да се върне,защото новото твърде много го боли….часът е 5…и ми се сънува…тъй че ви оставям и вие да сънувате или там каквото обичате да правите…
душевен “мармалад”
днес през сълзи и смях чух най-вярното нещо ,което съм чувал в живота си:
“Глупаците са най-щастливите хора на земята”
ей ся точно видях,мойто скромно блогче си го списвам вече точно 1 годинка…след няколко промени на изгледа и успешен трансфер от bloger към wordpress…оживях… 
Остана ми желанието да ви занимавам с някви пълни тъпни дето половината така или иначе само аз си ги разбирам,но ми е все тая щото тоя блог си е за мен,а не за вас… 
така че се надявам и другата година да продължа да се депресирам в него и да пиша някви нещица дето уж претендират да са “забавни”!Но да не се каня много щото така или иначе мислех че ще напиша нещо и ще го оставя самотен из интирнйет пространството ама не стана…така че и сега няма да прая планове…
ааа!и още нещо…я хвърлете по някоя препоръка или нещо такова…та да знам кво да променя(по принцип доста трудно бих сменил вижданията си,но кой знае…след заверки стават чудеса…
и така днешния ден е към своя край…след маллко ще поемам към леглото а ми се иска да разкажа нещо…22 януари се очертава нещо като емблематичен ден на моят живот-и не защото просто днес беше рожденния ми ден…аз рожденния си ден хич не си го обичам …странно е и въобще не е свързано със това че остарявам ми просто защото просто в последните няколко години 1 човек се намесва грубо и съкрушаващо в мен,но по особенно красив начин….някво адски странно ми е че може би единствения човек,който аистина съм чувствал близък до себе си без дори да е до мен,който съм чувствал че е този който ще ме допълни и изпълни,винаги успява да ме обърка по неузнаваем начин точно на този ден….и така до следващата година,когато може би пак ще има нещо като мини депресийка…и така си карам аз и вся ка година всичко май се влошава или пък не…
посрещнах 21 си година на света в компанията на катедрали и трансепти…и от тук като че ли започна всичко странно днес…изпити,последния тоник,последния лифт,и какво ли още не….беше наистина странен рожден ден…не отличаващ се с нищо от всички останали дни-коеро май му беше и най-прекрасното….и всичко отново заради вАС….друго няма какво да кажа освен благодаря ви….
architecht’s top
ден след като зверихме по всичко идва време за семестриалната ми рубрика-или на какво дивях,спичах,чертах и айлячих през последните 5 месеца…тоя път намерилите място в класацията са по малко защото просто те бяха най-постояно присъстващите звуци които се разнасяха от колоната…иначе имаше и други но като цяло тва си е класацийката за най отличилите се:
1.Feel the fever coming
Youre shaking and twitching
You can scratch all over
But that wont stop you itching
Can you feel a little love
Can you feel a little love
Dream on dream on
2. Said he was man
What did he know?
Spent his time living in a casino
Never know
Couldn’t get away, couldn’t ever get it anyway
Couldn’t ever level ’cause he’s living like a devil
Hey you ugly people
I want you to set my baby free
Hey people
Set my baby free
3. I’ll never love again
Can I say that to you
Will you run away
If I try to be true
Cherry blossom girl
Cherry blossom girl
I’ll always be there for you
That means no time to waste
Whenever there’s a chance
Cherry blossom girl
4. Toy-like people make me boy-like
Toy-like people make me boy-like
They’re invisible, when the trip it flips
They get physical, way below my lips
And everything you got hoi-poloi like
Now you’re lost and you’re lethal
And now’s about atomic you gotta leave all
These good people…dream on
6. i know someday you’ll have a beautiful life, i know you’ll be a star
in somebody else’s sky, but why
why, why can’t it be, why can’t it be mine?
7.Know it sounds funny
But, I just can’t stand the pain
Girl, I’m leaving you tomorrow
Seems to me girl
You know I’ve done all I can
You see I begged, stole, and I borrowed! (yeah)
Ooh that’s why I’m easy
I’m easy like Sunday morning
That’s why I’m easy
I’m easy like Sunday morning!
Why in the world would anybody put chains on me?
8. Нарисувай ме, (Как погледа спи)
Нарисувай ме, (От огън очи)
Нарисувай ме, (Как погледа спи)
Нарисувай ме, (От огън очи)
9. Модерен сън ти си може би.
Обличаш Гучи, Армани, Габана.
Дали Ню Йорк е във твоите мечти,
или е Лондон, Париж, Берлин??
Къде завършват мислите??
Какви са думите, които пееш??
Субтитри искам, за да разбера
дали светът се върти около
мен и теб,
дали времето спира за
мен и теб,
или пак сбърках нещо??
който е разбрал кои са групите и песничките-супер,а който не-то музиката която се засяга в тази класация не е за вас а май следователно и класацията не е важна за вас…тъй че в следваите постове за вас
mind thieves
само няколко думи се въртят в главата ми:и всичко казано с тях определя последните ми 72 часа
samurai jack вафли ная баба лебед етикет шапка бира туш перо Илина кецове его usit сватба книжки информатика 5 група 230 рускини вита стълба…ми тва са…enjoy…те оркраднаха мен за 3 дни,дано намерите и своите крадци…
случк…и
и така…каня се от няколко дни да седна да напиша нещо в блога…ама се ме спираше нещо…иначе имам толкова да разкажа за да мога да се смея след време като прочета това…и така исках много да напиша но…пак ме удря мързела…та общо взето събота бе класически ден…кебапчета,ром и кола…заслужена награда получена след половин година за безсънната ни нощт след Концерта на Стинг,прекарана в правене на плакати за реклама на енерджи кола за вампири…бяха ни обещани кебапчета и ги получихме…(мн се радвам като става така…в смисал не че ядох кебапчета без пари…а просто някви хора още ме помнят като човека с идеи от класа и все още идват за да мога да помогна с няква тъпотия…а още повече се радвам че сегашните хора помагат на старите…и се създават нови отношения:))))))
ааааааааааааааааааа…………същата вечер мн ревах…
и така ставаме неделя и ьял ден бичим айляк…идва разно занимаване с снимки и Фотошопеца…след това парти…парти което беше много на ниво въпреки не многобройните хора но…се получи добре просто защото отивахме с желание и радостни още преди да сме употребили нищо…та партито минава след много алкохол и тъпотии от сорта на инкъплиййт лягане по земята и златен абсолют…мн добро парти в което си заобиколен само от познати и всичко те изненадва
тази сутрин се събуждам и се намирам у денито…имам от сладкия махмурлук…пия два часа кафе,гледам филми,ям,фасадирам,кибича и тряс…всичко пак се срутва….
беше от ония страни уикенди в които се чувастваш наистина жив защото има от всичко…идва 8…малко нечакан от мен…или поне не в тази ситуация…ама и тои ще мине…ще дойде коледа,нова година,ще стана на 21,ще има цветница,сесии,заверки,полет до Щатите и обратно…до следващата година…нямам тарпение да дпйде този полет за да се махна за малко от тук…да се върна и да започна отначало…искам като се върна всичко да е променено и аз да съм промене…нещо кат на терапия…връщаш се и имааш друго пред себе си…
но до тогава има повече от половин годиНА…а до тогава ще оставим всичко да се случва а тайно ще се надяваме да се случва както ние желаем…аз де…
БЕЗ ДУМИ
Яко парти,подарък “СТАРФАКЪРС”,различни хора,и същите емоции…РАДВАЙ СЕ НА ТОВА КОЕТО ИМАШ,ДОРИ КОГАТО НЯМАШ НИЩО,ЗАЩОТО ТИ СИ САМ И ИМАШ ЕДИНСТВЕНО СЕБЕ СИ
y vo cafe madame…
часът е 3 и сум леко пиян така ч това е просто перфектна комбинация за блогване…отдавна нищо не бах писал тук относно мойто скромно пребиваванне под небето- ама може би защото ако седнех да пиша щеше да се наложи да се замисля малко за нищата които не мисе случват,а аз май точно от това се опитвах да избягам.ама ейто дойде тоя момент в който сядам и премислям…и никак не е добре…поредната радост преминава в живота ми,без дори да се заинтересова от пейзажа около себе си..знаете ли писна ми да пиша в тоя блог само за едно и също за тва спирам…иначе всичко въреи на 6 и само вие сте виновни за това…така че 10х и дано усмивките никога да не слизат от лицата ви…
