Напразно.Фасът отива да прави компания на другите във вмирисания ми джоб. Колите профучават край мен и изчезват някъде надолу.Няколко рейса лениво спират един след друг с тежки въздишки и прибират в изгарящите си туловища последните хора.

- Кво правиш?

- Ми нищо.Ще се прибирам.

- Нали винаги ще си ме спомняш?

- ОК ли си ?

- Не. Нали винаги ще си ме спомняш?

- Мисля че няма нужда да го задаваш тоя въпрос.

- Знам. Просто исках да го чуя.

- ОК ли си ?

- Не.

- Плашиш ме.

- Знам.

Тишина.

Спирка.

Един забравен човек.

Без нищо.

Един измислен автобус.