навън е топло…а вали сняг….

все още понякога си спомням как вървя по онзи заснежен булевард…и няма никой…толкова е пусто…никога не съм виждал улиците толкова пусти…вървя и ме е страх, че просто съм останал само аз…а снегът вали…и онази светлина от уличните лампи…потъвам до колене в преспите сняг…на playera ми върви radiohead…и ми е самотно…отивам някъде, за да се върна сега…вървя,а незнам къде отивам…

спирам се пред жълтата сграда…бъркам в джоба си…напипвам металната повърхност…студена е…захвърлям телефона си в снега…нямам вече нужда от никой…никой не иска да знае къде съм…какво съм…

след секунда лежа на побелялата земя, а край мен снегът е станл мораво червен…няма стъпки.няма пътеки.няма улици.няма хора.само аз.загледан с безжизнено-ококорени очи в черната дупка,която преди час е била небе.и все още така тихо.а лампите все още така светят.а пистолетът е все така студен…

и radiohead само все още тихо прозвучава от playera ми…том йорк продължава да пее за един филм, и за това къде е изхода от него…е!предпоалгам, че не на всеки му е писано да го намери…поне на мен не беше…