„…ЗА ЕДНА ПУТКА,ПУТКА НЕ СТАВАЙ…“ или кратък разказ за пътищата,любовта,спънатите хора и мен след тях

…трябва да си лягам вече…но сядам пак,дори с малко нежелание и без ясна представа за какво ще пиша…дали за това,че всичко напоследък около мен и в мен е разнообразно като времето вчера…за покъртителния ми ден вчера…или за нещо друго…ами незнам…отново всичко е толкова объркано…объркано до полуда…кръстопътищата отново са пред мен…но този път просто нямам идея на къде да тръгна…загубен съм…може бi изнасилен от всичко около мен и захвърлен на тротоара…и все пак не съм тъжен…кръстоппътищата чакат…и е време да тръгна на някъде…но засега просто искам да посеdя тук и да разбера какво ми се случва всъщност…нещо като в песента…i’m losing my religion…само дето още не мога да повярвам в нещо истински…така и не мога да разбера дали губя нещата…защото можеш ли да загубиш нещо,което се оказва,че никога не си имал…нещо,което те взима при себе си,прегръщата те,иска те и след това те изритва с черен кец право в сърцето…не знам…не знам и защо ме боли заради този ритник…отдавна го получих,но се надявах да е по скоро нещо като приятелско подритване…не знам и защо не съм и много тъжен заради същия ритник…може би, защото чух думи,които не знам как изтърпях,или може би.защото знам,че може би все пак ще ме боли,но все пак някой ще ми даде хапче или нещо успокоително…дали защото хората се опитват да ме вдигнат дори и когато те са на земята…дали защото същите хора никога не са ми спестявали болката и винаги са ми давали трезва и ясн апреценка….незнам…но ето ме пак тук…сам….и с толкова много хора….с моменти на пълно щастие и моменти на отчаян полуплач…но сякаш за първи път щастливите неща,тези слънчевите са доста повече…и то пак заради тези,които винаги казват истината и за тези,които ме познават и приемат такъв какъвто съм…е след всичко…след всичките последни няколко седмици мога с чист поглед да кажа,че наистина живея…и то различно…но адски адски адсkи е хубаво да живееш…независимо всички дупки по земята и небето..тук съм още ей…и то е само защото и вие сте тук…затова ви се усмихвам мислено и ви казвам лека нощ….просто живейте…сега….защото после ще съжалявате,че пропускате нещата…моля…наистина живейте…

..

загърбвам още един ден…или може би два…и така…дали не е крайно време да се стегна и пак да вкарам малко мозъка в действие…опитвам се,а дали ще проработи този път като помощ, а не като пречка ще разбера след време…сега просто имам нужда част от старото мен да се върне,защото новото твърде много го боли….часът е 5…и ми се сънува…тъй че ви оставям и вие да сънувате или там каквото обичате да правите…

.

ей…стига сме се цупели всички…нека просто се радваме на това което имаме…