и така днешния ден е към своя край…след маллко ще поемам към леглото а ми се иска да разкажа нещо…22 януари се очертава нещо като емблематичен ден на моят живот-и не защото просто днес беше рожденния ми ден…аз рожденния си ден хич не си го обичам …странно е и въобще не е свързано със това че остарявам ми просто защото просто в последните няколко години 1 човек се намесва грубо и съкрушаващо в мен,но по особенно красив начин….някво адски странно ми е че може би единствения човек,който аистина съм чувствал близък до себе си без дори да е до мен,който съм чувствал че е този който ще ме допълни и изпълни,винаги успява да ме обърка по неузнаваем начин точно на този ден….и така до следващата година,когато може би пак ще има нещо като мини депресийка…и така си карам аз и вся ка година всичко май се влошава или пък не…

посрещнах 21 си година на света в компанията на катедрали и трансепти…и от тук като че ли започна всичко странно днес…изпити,последния тоник,последния лифт,и какво ли още не….беше наистина странен рожден ден…не отличаващ се с нищо от всички останали дни-коеро май му беше и най-прекрасното….и всичко отново заради вАС….друго няма какво да кажа освен благодаря ви….