часът е 0:55…спи ми се…

по принцип мислех да напиша някво постче за 8-и…ама сега май нещо се поотказах,защото искам да запазя спомена такъв какъвто е сега,макар и да излбледнее с времето,но не искам да го залепям с думи имена и случки…който беше там му се случи и знае за какво бих говорил тук…така че няма да разказвам…

идват някакви седници от ония дето ми напомнят,че всъщност трябва да си сериозен…така че всичко влиза в релси…само аз излизам от тях,когато трябва да се движА по разписание…но…това райски много ми харесва…и май е заради вас дето ми припомнихте че понякога просто трябва да оставиш нещата да се случват без да правиш планове или направо да вървиш срещу тях…мерси ви…

8-ми не беше изживяване-това беше състояние…