само няколко думи се въртят в главата ми:и всичко казано с тях определя последните ми 72 часа
samurai jack вафли ная баба лебед етикет шапка бира туш перо Илина кецове его usit сватба книжки информатика 5 група 230 рускини вита стълба…ми тва са…enjoy…те оркраднаха мен за 3 дни,дано намерите и своите крадци…
часът е 0:55…спи ми се…
по принцип мислех да напиша някво постче за 8-и…ама сега май нещо се поотказах,защото искам да запазя спомена такъв какъвто е сега,макар и да излбледнее с времето,но не искам да го залепям с думи имена и случки…който беше там му се случи и знае за какво бих говорил тук…така че няма да разказвам…
идват някакви седници от ония дето ми напомнят,че всъщност трябва да си сериозен…така че всичко влиза в релси…само аз излизам от тях,когато трябва да се движА по разписание…но…това райски много ми харесва…и май е заради вас дето ми припомнихте че понякога просто трябва да оставиш нещата да се случват без да правиш планове или направо да вървиш срещу тях…мерси ви…
8-ми не беше изживяване-това беше състояние…
еми часа е 5.38…след 12 минути тръгвам към лазаров да го взема да потегляме към помоприе…посрещнахме 8 в строежа…къде ще го изпратим само времето и алкохола ще покаже…та тръгвам с малко негативни очаквания,но ще видим…
и така…каня се от няколко дни да седна да напиша нещо в блога…ама се ме спираше нещо…иначе имам толкова да разкажа за да мога да се смея след време като прочета това…и така исках много да напиша но…пак ме удря мързела…та общо взето събота бе класически ден…кебапчета,ром и кола…заслужена награда получена след половин година за безсънната ни нощт след Концерта на Стинг,прекарана в правене на плакати за реклама на енерджи кола за вампири…бяха ни обещани кебапчета и ги получихме…(мн се радвам като става така…в смисал не че ядох кебапчета без пари…а просто някви хора още ме помнят като човека с идеи от класа и все още идват за да мога да помогна с няква тъпотия…а още повече се радвам че сегашните хора помагат на старите…и се създават нови отношения:))))))
ааааааааааааааааааа…………същата вечер мн ревах… 
и така ставаме неделя и ьял ден бичим айляк…идва разно занимаване с снимки и Фотошопеца…след това парти…парти което беше много на ниво въпреки не многобройните хора но…се получи добре просто защото отивахме с желание и радостни още преди да сме употребили нищо…та партито минава след много алкохол и тъпотии от сорта на инкъплиййт лягане по земята и златен абсолют…мн добро парти в което си заобиколен само от познати и всичко те изненадва
тази сутрин се събуждам и се намирам у денито…имам от сладкия махмурлук…пия два часа кафе,гледам филми,ям,фасадирам,кибича и тряс…всичко пак се срутва….
беше от ония страни уикенди в които се чувастваш наистина жив защото има от всичко…идва 8…малко нечакан от мен…или поне не в тази ситуация…ама и тои ще мине…ще дойде коледа,нова година,ще стана на 21,ще има цветница,сесии,заверки,полет до Щатите и обратно…до следващата година…нямам тарпение да дпйде този полет за да се махна за малко от тук…да се върна и да започна отначало…искам като се върна всичко да е променено и аз да съм промене…нещо кат на терапия…връщаш се и имааш друго пред себе си…
но до тогава има повече от половин годиНА…а до тогава ще оставим всичко да се случва а тайно ще се надяваме да се случва както ние желаем…аз де…
