БЕЗ ДУМИ

Яко парти,подарък „СТАРФАКЪРС“,различни хора,и същите емоции…РАДВАЙ СЕ НА ТОВА КОЕТО ИМАШ,ДОРИ КОГАТО НЯМАШ НИЩО,ЗАЩОТО ТИ СИ САМ И ИМАШ ЕДИНСТВЕНО СЕБЕ СИ

шедьовър…

Той потъваше все по надълбоко….беше все още тъмно…някакъв непрогледан мрак от онези в които не можеш да усетиш дали и ти самия съществуваш…губеше всичките си усещания за време пространство и чувства….колко иронично бе всичко това…не можеше да види нищо окло себе си….мразеше първата част на пътуването защото от нея целия се превръщаше в кубче лед страхувайки се дали отново ще прогледне и дали пак ще успее да спре това пропадне…единсвтеното което го разсейваше от вледеняващите мисли беше уханието…ухание в мрака…едва доловимамиризма,идваща някъде от края на тунела,единственото нещо напомнящо му за миналото и за радостите на човека…. ”какво ще искате запоследно…? ”сачи екзотик…не съм ял цяла вечност…” Ухание на една последна радост преди да се превърнеш в бездиханна кукла просто застанала от другата страна на стъклото… Продължаваше да пада…тунела сякаш нямаше край…само начало…тръгваш на някъде без да знаеш дали ще се завърнеш поемаш по пътя и се молиш всичко да е ок…мрака го обгръщаше и усещааше някаква далечна пулсация сякаш някъде в съседната стая 16 годишният малък човек бе пуснал порно и го бе увеличил до дупка…сякаш чуваше фалшивите и до болка познати стенания на младата порно звезда,вероятно мислеща каква чанта да си купи- бяла или черна,докато някой застаряващ чичко пъхаше средния си пръст в стегнатото и задниче…какъв ужас…а малкия тинейджър най вероятно намираше това за изключително забавано и го показваше с ритмични движения на ръката си прибрана на топло…как бе станало така…как всичко се преобърна за 10 години и хората започнаха да ценят порното повече от киното…как позволяваха да бъдат управлявани…и как по дявоите той можеше да мисли за това в този момент…бе поел за пореден ден по пътя…пътя на смъртта който толкова много ненавиждаше…бе си обещал че никога няма да се самозабрави и да превърне пътя в рутина…нещо което просто правиш за да преживееш…не ти пука какво е…щом дават пари и кученце по телевизият би насилил… Всеки следващ път му се струваше по-лесно…колко трудно бе да го възприеме…навиците надделяваха а той им се оставяше…бе мислил да спре,но знаеше че няма да му позволят…бе извършил нещо ужасяващо и бе получил най-тежкото наказание…не затвор…не до живот…друго-по-лошо…като тов…. От наивните му размишления го изкара пак този пулсиращ звук,който ставаше все по-силен…явно наближаваше…съсредоточи се и изхвърли всякакви мисли в кошчето на съзнанието си…трябваше да се залавя за работа… Изведнъж усети мекото нещо под себе си…бе стигнал края…края на своето малко пътешествие…пулсацията бе станала по-силна…честота бе стигнала своята пикова граница и се извисяваше до нивата на пронизителен писък…бръкна в джоба си и извади малкото тату-пистолетче с шишенце черно мастило…отвинти капачката и напълни пистолетчето…течността се изля с отвратителен шум напомнящ поглъщането от имплозия…завинти капачката…натисна копченцето и включи челника…трябваше му светлина…на всеки му трябва светлина за да твори…колко смешно звучеше тази дума в момента…да твори…да твори за да носи мъка,болка нещстие,милиони сълзи пролети от приятели,разбита любов и неспазени обещания…това бе неговото изкуство…с една единствена дума успяваще да сее толкова скръб…творението на злото…дори ЛУцифер не можеше да твори така…творба определяща една човешка съдба…по добре мъртав шедьовър от колкото жив провал…ами да…неговото си беше шедьовър от класа…включи машинката и иглата засвистя като змия готова да ухапе земята под краката му…наведе се и започна да изографисва…земята се проби и от нея изкрещя лъч светлина…първи и последен…това бе всичко…вече само тишина…дори пулсацията звучеше само като умиращо ехо… Солена сълза се проточи по брадатото му лице…той се спря…избърса я и отново се наведе…боже колко мразеше този писък на душата…искаше му се той да пищи но бе осъден само да кара хората да крещят…съжаляваше…боже колко съжаляваше…но не можеше да си представи друг-някой с твърда земя в гърдите да върши работата му…трябваше да е някой на който все още му пукаше… Наведе се и продължи работата си…след 10 минути бе готов…изправи се и погледна изписаното…отново му се доплака…но си забрани никога повече да не плаче…извади малкото предавателче и каза: „Готов съм за телепортация и възвръщане на ноемалните размери…” наведе се и целуна земята под себе си…толкова малко имаше в тази целувка…любов изпратена от вън така и недостигнала до тази планета..толкова малко и същевременно всичко.изправи се и почувства как нещо размива всяка клетка в него… Той изчезна сякаш никога не бе бил тук…само на мяатото където бе преди миг бе останал малък надпис-епитаф:Почивай в мир Зад стъклото се появи брадат мъж със сълзи в очите,който държеше малка пистолетче в ръка…приятелката на момчето,което бе умряло преди 10 минути на стола за екзекуция с пробито от тату-машнка сърце,бе като бяло платно…началника се приближи и му каза: ”браво!ставаш все подобър…за днес си свободен…утре в 12 има друга екзекуция…да си тук в 11.40…наистина много добре се справи…” „Да… моя пореден шедьовър…”

y vo cafe madame…

часът е 3 и сум леко пиян така ч това е просто перфектна комбинация за блогване…отдавна нищо не бах писал тук относно мойто скромно пребиваванне под небето- ама може би защото ако седнех да пиша щеше да се наложи да се замисля малко за нищата които не мисе случват,а аз май точно от това се опитвах да избягам.ама ейто дойде тоя момент в който сядам и премислям…и никак не е добре…поредната радост преминава в живота ми,без дори да се заинтересова от пейзажа около себе си..знаете ли писна ми да пиша в тоя блог само за едно и също за тва спирам…иначе всичко въреи на 6 и само вие сте виновни за това…така че 10х и дано усмивките никога да не слизат от лицата ви…

ASK A NINJA

Инспириран от поредната простотия забита от безсрамната Мартова личност в иначе смирените ни душици,сериозни като Павката Попов по време на заверки и подозрителни като бай Харалампи все едно си с шапка, ядеш вафла и говориш по телефона едновременно,и съчетано със страстните ми но за жалост неуспешни пориви към фотошопа през последните дни реших да занимая вас,уважаемите читатели с нещо,което претендира да бъде забавно…

ЗАЩО НИНДЖИТЕ НОСЯТ ЦАЙСИ?

Нинджите не носят цайси!сАмо аз нося цайси…

ЗАЩО НИНДЖИТЕ ИГРАЯТ НА ПЛАНЕТИ?

Нинджите са космополитни личности…Те не са задръстени…

КОЕ Е ЛЮБИМОТО ВИ ОРЪЖИЕ?

Мишката

БЛАГОДАРЯ ЧЕ НИ ОТДЕЛИХТЕ ВРЕМЕ!

Брао уе!Само толкова въпроси ще ми зададете….

ЗАЩО НИНДЖИТЕ ЦОЦАТ ОТ ЧУЖДАТА КОЛА?

Нинджата има едно правило:Пий от чуждата кола,твоята пази за след БОБЕЦ

ЗАЩО НИНДЖИТЕ ОБИЧАТ САЧИ?

Нинджата има едно правило:Яж Сачи,Туткуто пази за след БОБЕЦ

КОЕ Е ЛЮБИМОТО ВИ ОРЪЖИЕ?

Аве заеби тия оръжия!Мake love not war…Аре един бобец

КАКВО Е БОБЕЦ?

вече спи(б.а)

ЗАЩО НИНДЖИТЕ СЕ ПОДСТРИГВАТ ПОНЯКОГА?

Защото да си Нинджа е начин на живот…ПЪк и нинджите няма т дълги коси…Оплитат им се в мечовете

ЗАЩО НИНДЖИТЕ РАЗКАЗВАТ ИСТОРИИ?

Защото…бахти кво можеш да кажеш тука?

ЛЮБИМО ОРЪЖИЕ?

Прахосмукачка и стирка…

ЗАЩО ГЛЕДАТЕ ТАКА НА СНИМКАТА?

Защото съм глътнал шурикен…

ЗАЩО НИНДЖИТЕ СЛУШАТ ГАНГСТЕРСКИ РАП?

НИнджите не слушат гагнгстерски рап…Те слушат само качествен Нинджарски хип хоп…

ЗАЩО НИНДЖИТЕ ИГРАЯТ ХИРОУС?

Защото Цайса не е добар само на тая игра

КАКВО Е ЛЮБИМОТО ВИ ОРЪЖИЕ?

Денито…

КОЕ Е ХОБИТО ВИ?

Да си проверявам last fm-a

?ЗАЩО НИНДЖИТЕ ПИЯТ АЛКОХОЛ

Защото ги кефи…пък те праят квот ги кефи…

ЗАЩО НИНДЖИТЕ ХОДЯТ В СТРОЕЖА?

Олеее ае в строежа…

КОЕ Е ЛЮБИМОТО ВИ ОРЪЖИЕ?

Запалена пръдня…

НЕЩО ДА ДОПЪЛНИТЕ?

Олее супер влюбен съм майнаа…

ЗАЩО НИНДЖИТЕ ЗАСПИВАТ НА ФИЛМИ?

Че аз откъде да знам…Аз никога е заспивам…

ЗАЩО Сте единствената жена нинджа?

Te другите не знаят че съм жена…щото не ме виждат

ЛЮБИМО ОРЪЖИЕ?

Нямам…ама нося пижами…????

КАКВО ИМА В РАНИЦАТА?

БОБЕЦ за Марто

dead bodies everywhere