червено,зелено,жълто,синьо…стоя и ги гледам и се чудя дали да ги оставя да ме потопят в себе си дали…дали да се остввя да отлетя от това нещо,което ме е обгърнало или да остана тук…тук ,където никой не го е грижа за другите и колкото и да говорим за себе си и между себе си,всъщност ние мислим само за себе си и за никой друг…мисля си,че държа решението на проблемите си в ръцете си,а дали наистина е така…?усмивките бавно чезнат някъде от където е вече твърде късно някой да ги върне…само сълзите можем да извикаме двама с теб,защото болката е винаги в нас и само нея можем да управляваме…и така чак до онзи ден,в който срещнем някой който да ги изгони,но този някой е сякаш заложено да не съществува…така че пак алтернативата е да чакаме НЕЯ и онзи ден,в който тя да дойде и да ни изведе за ръка за едНо последно кафе,за един последен поглед към слънцето,за последна глътка въздух,за последна целувка…а защо да чакам толкова дълго…нима смърТта не е курва на повикване и нима не си играем с телефона и всеки ден…защо да чакаме и да тънем в мизерия и празнота…

червено,синьо,зелено,жълто….и отговорът ми е в тях…готов за един последен флирт с НЕЯ,готов да надскоча границите на себе си за да Достигна до една омразна самотна нирвана,която ме кара да осъзная че няма за какво вече да живея и единственото което още чакам е НЕЯ…последното ми fuckbudy….

ставам и отивам в банята…белите плочки ме подтискат с чистота си,а и единственото което виждам в суровия им до болка чист отблясък са очите ми….плувнали в безсушие защото отдавна спРях да плача…

завъртам крана и студено чувство обзема краначашата,която поставям под чучура…тя усеща самотата защото е далеч от шкафа-от другите чаши…тя сякаш предвкусва в хлорираната и студена вода това и че тя след миг ще се срещне с НЕЯ-разбита на хиляди парченца на топлиЯ и меко кафеникав под,изпусната от сухата ръка превързана с конец,който някога е означавал нещо…

затварям крана…хлорираните бели частици бягат нагоре във вОдата,състезавайки се със себе си бързайки да се срещнат пак с НЕЯ,среща-награда за едНо първо и последно състезание…

измивам зЪбите си с надежда острия ментов вкус да ме изтръгне от този налудничав транс…но връщане назад няма…тя вече чука на вратата…толкова бързо дойде…а я повиках само преди 15 мин…

синьо,зелено,жълто,червено изчезват в корЕма ми ,разтворени от чаша студена хлорирана вода…отивам да отворя…тя стои на прага. в черно…обичам да е в черно -отива и…целувка за здрасти…лягам на леглото…а тя се нахвърля върху мен…за един полседен път тя ще бЪде с най-добрия,който е имала-тя-смъртта и аз жертвата…