Имало едно време двама бедни колористи-един висок и един рус…и двамата живеели в град в една не толкова цветна държава,чакайки да оцветят нещо с многото си цветове…

Тяхната история започва преди 6 години,когато за първи път се срещнали в сградата на академията,където те учат да си като другите…но те не били такива…те имали нещо, което другите нямали-обичали цветовете и искали да оцветят всичко сиво в някакъв цвят,за да може то да зарадва някой друг…живеели те,пиели вълшебни елексири,седяли заедно в часовете по езика на изкуството и се опитвали да го изучат не само на думи но и на практика…но за съжаление единственото им място за изява били дъбовите маси върху които седяли и стените на пушилните…те имали желание да покажат изкуството си и на другите хора за това извлекли бои от растения и боядисали една стена на една конюшна…

и сякаш всичко спряло до там…изкуството се прехвърлило само върху парчета остарял пергамент…изкуството вече не ги събирало…то не било между тях,не било причината да общуват…нямало я вече онази малак искрица която запалила взаимоотношенията по между им…те се отдаличили един от друг…не споделяли…но нещо все пак останало…нещо което накарло единия колорист да знае че винаги може да разчита на другия,защото за него не било важно колко пъти вижда колегата си…за него не било важно дали вече има нещо общо между тях…защото той чувствал другия много близък…останало нещото наречено в онези времена „приятел”…не само дума която, лепваш на всеки срещнат,а в истинското и пълно значение…и така…единия заминал за столицата…за да продължи пътя на изкуството-да строи кенефи,а другия?-другия останал в родния град…

минала година и втория колорист трагнал по пътя на изкуството…и така това което ги свързало някога отново ги събрало на едно място, но освен него имало и нещо друго-отношения,доверие,гордост и много усмивки…и така до днес…те все още мечтаят заедно за едно по добро бъдеще изпълнено с мноо кенефи и изрисувани табла,за свят където „колорист” ще значи гордост и ще бъде пълния и неоспорим синоним на думата приятел….