smells like daydreaming

the dreams in which i’m smyling are the worst i’ve ever had…сънувАМ някви мега яки неща…не красиви…яки…и това ме неусмихва(ебахти глагола) ,когато съм буден…лошо мана лошо…аз съм побъркан и най-странното е че това не ме плаши а по скоро адски много ме радва…не обръщайте вниимание на това…my eyes are solerizing…orevouir…

историята на двама колористи

Имало едно време двама бедни колористи-един висок и един рус…и двамата живеели в град в една не толкова цветна държава,чакайки да оцветят нещо с многото си цветове…

Тяхната история започва преди 6 години,когато за първи път се срещнали в сградата на академията,където те учат да си като другите…но те не били такива…те имали нещо, което другите нямали-обичали цветовете и искали да оцветят всичко сиво в някакъв цвят,за да може то да зарадва някой друг…живеели те,пиели вълшебни елексири,седяли заедно в часовете по езика на изкуството и се опитвали да го изучат не само на думи но и на практика…но за съжаление единственото им място за изява били дъбовите маси върху които седяли и стените на пушилните…те имали желание да покажат изкуството си и на другите хора за това извлекли бои от растения и боядисали една стена на една конюшна…

и сякаш всичко спряло до там…изкуството се прехвърлило само върху парчета остарял пергамент…изкуството вече не ги събирало…то не било между тях,не било причината да общуват…нямало я вече онази малак искрица която запалила взаимоотношенията по между им…те се отдаличили един от друг…не споделяли…но нещо все пак останало…нещо което накарло единия колорист да знае че винаги може да разчита на другия,защото за него не било важно колко пъти вижда колегата си…за него не било важно дали вече има нещо общо между тях…защото той чувствал другия много близък…останало нещото наречено в онези времена „приятел”…не само дума която, лепваш на всеки срещнат,а в истинското и пълно значение…и така…единия заминал за столицата…за да продължи пътя на изкуството-да строи кенефи,а другия?-другия останал в родния град…

минала година и втория колорист трагнал по пътя на изкуството…и така това което ги свързало някога отново ги събрало на едно място, но освен него имало и нещо друго-отношения,доверие,гордост и много усмивки…и така до днес…те все още мечтаят заедно за едно по добро бъдеще изпълнено с мноо кенефи и изрисувани табла,за свят където „колорист” ще значи гордост и ще бъде пълния и неоспорим синоним на думата приятел….

много плюсове

ами исках ад напиша за толкова много неща,но не знам..сега не искам…за това най-накратко казано-

бира в пожарната+air+край на работа+сънища+часовника на дядо+стара загора+гъбата+аязмото+George+на George нещата+бой+супер яки хорица++la banca+спагети+хари потър+искрено и лично пред Марто+мач+Мартин Петров+флирт ябълка+”ама точно като ма ръгнаха и твойта врата се отвори…бахти кофти късмета”+гледане на ръка+аЙляк на ian brown+чолаков по телефона+добър стоп-кофти новина+icq+астигматизъм+найлона с васева и калина+телефон с шайба в чантата+бой между мутри+angel.a+devil’s advocate+режене през ноември+сънища+очила за четене+кафе с Васето+аиляк в къщи+самотен=живота ми през последните 4 дни

незнаех как да го определя-разнообразен,свеж,тъжен…?но това е…това се случва с мен…ако някой се е затъжил де…

страните хора и тяхното небитие

защо хората които не могат да разберат нещо винаги го определят за неправилно…защо хората не могат да ни разберат и ни приеамат а все ни гледат ей така все едно вървим със спринцовки в ръцете по улиците и дебнем децата им за да ги направим и тях “наркомани”…и аз не харесвам всички мацки да ходат с едни и същи дрехи дет са ги пуснали преди 2 дена по магазините ама нищо не казвам нали…клошари,наркомани,сектанти,сатанисти…какво ли още не чух по наш адрес…не че ми пука какво мисля хората за нас ама все пак мана разбирам да го каже някой дето не знае само ивана и глория и кат му кажеш масив атак да си мисли че има някво нападение над българия…ейй ся точно гледах по бтв някво за бг черноморието и колко кич имало и как не се вазпитавали децата да си пазят българското…ами незнам…аз имам малко наблюдение че точно хората като нас доста родолюбиво са нстроени…защото вместо да киснем по тъпите курорти и навсякъде да чувам германска реч тия хора повече можеш да ги видиш по планините…защото вместо да ходят в джим беам те си стоят в къщи,защото единственото място от където чух химна на 3 март беше строежа-сборище на наркомани…аве знам че не са най добрите примери ама ся за тва се сещам…просто май искам да се чувствам пълноправен член на обществото без да ме гледат с лошо око и поне хората малко да могат да оценят що за хора сме всички…а не да наричат приятелите ми-оня изрод с вилицата…възмутен съм с две думи