И така дойдоха малките часове на един ленив замислен неделен ден…заредил съм 13 сърцераздерателни песни на уинампа и сядам пред дашборда на блога ми,за да изкоментирам с черни букви последните 3 дни…

Всичко започва в петък когато се връщам скапан от работа ама все пак доволен щото помагам на наще малко или много колкото и да ми скъсват гъза…следва бързо минаване през орфея…биричка…Марто и Денито звънят и тримата заедно с Мегън поемаме към оченцето,за да отпразнуваме само ние както си знаем тва,че Марто е в Пловдив…пием там някви мнооооооого лоши шотове и четеримата се правим зле под звуците на tricky,prodigy и другите вече не ги помня…следват най-кошмарните 500 метра в живота ми,в които с Марто успяхме да изтрезнеем,защото трябваше да носим един малък човек,когото и двамата страшно обичаме, на ръце,защото звездите и чистия въздух не се оказват добри за организма му…успяваме да се домъкнем до Мегън и се проскаме веднага на пода щото много зле…Марто заспива,Мегън и тя,аз оставам буден.Денито кърти отдавна…

момент на размишление 1:цялата вечер ми се въртяха само някви глупости в главата,но хвала,че волята и малкото разум успял да се спаси от алкохола надделяха и успях да не свърша голяма глупост.която в онзи момент ама хич не ми се струваше глупост…та така…заспивам аз и сънувам нищо…усмихнат,защото идва следващата чакана почти цяла година вечер

Събота-събуждам се малко изпотен и с лека болка в лявата част на главата…псувам с усмивка зелените и червени шотове…ставам на тагадък щото някви хора крещят че трябвало да ставам,че телефона с алармата бил под леглото…следва чаша голямо горчиво черно кафе в ориента,което нямаше как да не върне настроението ми…обикаляне през магазините…марто си купува шапка…аз цигари…скачаме до нас и хапваме…цял следобед праим акаунти в аха.бг,смеем се и ни подухва блажено климатика…радваме се там-бащата зарибяа някви лафове и сичко е 6…идва време да тръгваме,че Чаушев вече чака…забираме Цайса от бингото и отиаме да си цоцним бирица в Мария Луиза…радостни си пием…срещам там братчедката…зарибява за рожден ден ама аз партито на Че го чакам бая време вече и казвам че няма да моа да ида…праим планове с Марто как ше дойдем пак по някое време за да си пушнем…ама така и не става…появяват се Гинито,Сашо,и още хора и заминаваме нагоре кум Че…там хората вече са на градус…запознаваме с всички дет ни се струват по айляк ама те не са много така че пак си се събираме само ние и си пииивме…здраво…някви хора зарибяат и така….след туй найлон и много бира…връщаме се с цайса в нас и спим

Момент на размишление 2:много са ни различни тая година студентите…яко чалга,яко простотия като цяло…ама има и точни хора де saddle my horseeeeeee J…партито беше по-тъпо от миналата година и…така

Неделя….ставам в 12.Цайса вече е заминал за Карлово…Марто звъни и отиаме да пием кафе в театъра…чакам 20 мин на бингото и кат идват с Денито много им се развиквам че все закъсняват(за което нядявам се не се сърдят,просто знаят че съм малко нервен понякога пък и надявам се не съм ги обидил че ще ми е зле)…ама след 5 мин всичко вече е оки и си пииваме кафе нормално…връщам се в нас…гледам едуард ножицата…и се занимавам с нищо….

момент за размишление 3:искам и аз да правя за хората сняг…да знаят че аз още ще стоя на тепето и от лед ще правя за тях сняг…за да мога да се усмихват под него…искам всичко да стане по плана ми…ама знам че няма…искам хората за които ме е грижа да нямат нужда да им го казвам,а да го усещат само като се сетят за мен…искам хората които бих искал да ме е грижа за тях да го знаят…бих искал всичко да остане така до 25 септември,когато ще се прибера в София и всичко ще започне като начало изпълнено с усмивки и надежди захлупени в Строежа…и сега съм замислен…дали е смешно че още мога да се зарибявам тъй по хора без дори да ги познавам…и то сериозно не ей така….да ги чувствам с всяка глътка кафе и всяка дръпка задушаващ дим…и дали това кафе ше остави в чашата поне малка следа,че бъдеще ще има и цигарения дим ще образува кръгче,с което да ми напомни,че все пак живота е красив и има малко от тази красота само за мен…не знам ще изчакам няколко седмици…ще се кача на влака и ще се върна в София за да пия кафе в Адмирала с цигара в ръка…усмихнато започнал нов семестър в курса,където ме учат как да се смея неподправено и от сърце…а сега…сега остaва да се занимавам още с нищо…да щъкам насам…предтои още една седмица работа,случайни и мимолетни срещи и нещо което се навря някъде дълбоко в мозъка и сърцето ми да ме човърка поня няколко дни…ама от онова якото присвиванe дет не искаш никога да не свършва…ами това е…отегчих ви…песните в уинамапа свършиха…така че остават още само една цигара и чаша сок до съня ми…така че лека и дано всички сънувате по-често…