каво ще стане ако утре срещна хората които не искам,или не успея да видя дъжда отново,или да пия още чаша кафе,какво ще стане ако не видя никога повече човек как минава покрай мен,а ако не мога да прочета вече нито ред,или не мога да виждам,или не мога да се усмихвам,дали някога пак ще почувствам щастие като днес ако съм сам-единствен оцелял след тежката кататрофа на хората с техните собствени души…незнам но днес просто заспивам с надеждата че всичко ще пак там на мястото си и колкото и да е скучно аз ще съм част от него и ще се усмихвам по средата,защото просто съм там където е мястото ми-не в рая а тук в едно мръсно заведение,пиещ чаша слабо кафе с хората които искам да срещна отворил очи за картината от брат пид…зареян в мръсните опушени стени на един тъмен и красив живот….