ноу нейм

ами започвам поста без да знам защо точно ще пиша…случват ми се толкова много неща…всъщност на първо замисляне бих казал че не ми се случва нищо ама не е така…ходих на Рожен на събора и беше яко-имаше мега айляк хората…занимавах се и с други бая неща като доктори,камъни в бъбреците,кризи,инжекции,ехографи и филми…и все пак не мога да усетя лятото както се очаква май…аз по принцип малко не си го харесвам тоя сезон…за море хич не можеш да ме търсиш…някво много ми е мокро и топло там…ама не е само тва че си седа в Пловдив…просто Пловдив малко по малко се превръща не в къщи…вкъщи става София…тук идвам само да се видя с наще и тва е…хората тука ги виждам в София,като изключим един ама и него ще го виждам вече в София…и някво тука ми е скучно…да тва е думата…ся ме очаква един първи семестър,който пак ще поайлячим пък и има нови хора да прослушаме та ще по-забавно…и сякаш нямам търпение да почне годината…аз като се замисля не исках и да свършва…искам да си ходя в София че тук малко се депресирам в Пловдив…добре ми е че наще са около мен и ми е айляк с тях ама…незнам…липсвате ми всички вапреки че ви виждам ама все не става накуп а като сме отделно и ми е едно малко тъпо…искам да сме си заедно и да си праим наще си неща там-да седнем да глеаме филм и Денито да заспи,а Марто да каже „тоя филм много як ама като го гледаш втори път и забеляваш подробностите…напреде“,да отидем на парти в Строежа с Марто и да се налюскаме много и след тва да викаме „аве то само една бира ве майна ко толкова“,с Владо да си бичиим цял ден извършвайки нечертАне а гледане на „приятели“ аристократично чоплейки семки,да си пекнем кренвирши с Цайса да си хапнем на барзо с по един литър степ портокал и да бързаме защото в Адмирала почва мача и ше ни земат местата до Хапващия който цели телеизора с етикети от бира,да се чуе някав странен смях и да си кажем „ей на Стенци иде“ и тя да ни поздрави с ведроро „ко стаа пичуи?“,да каже Лазаров „майна аиде в строежа мойта барманка е там“…,Ванката да разкаже някоя от великите истории с присъщия му уникален артистизъм и да покаже как му се вее опашаката в 280… George да каже как са се РАЗТРОШИЛИ…ще спра защото мога да продължа до откат…липсват ми култовите хора,адмирала,тематичните партита,нещата купени от George,дори Станчо…ама ще поседя ощя малко тук и ще поболедувам още,ще поработя ще си направя червени очите в red eye….докато небето стане оранжево…:)пак

усмивки.ей такива- : )

ако някойследи блога ми само исках да уведомя че най-първото ми от първи желания за по архитектура влезе…:)хвала на таквиз гражданки…:)хахаха…най първото ма като знам къв карък съм и ще стане пак последно…уф ся си прочетох какво съм написал отгоре и не го разбарах…аве вие ваобще разбирате ли тва дет пиша тука…?

dam

цял ден мисля…..

3 дни и половина….

И така дойдоха малките часове на един ленив замислен неделен ден…заредил съм 13 сърцераздерателни песни на уинампа и сядам пред дашборда на блога ми,за да изкоментирам с черни букви последните 3 дни…

Всичко започва в петък когато се връщам скапан от работа ама все пак доволен щото помагам на наще малко или много колкото и да ми скъсват гъза…следва бързо минаване през орфея…биричка…Марто и Денито звънят и тримата заедно с Мегън поемаме към оченцето,за да отпразнуваме само ние както си знаем тва,че Марто е в Пловдив…пием там някви мнооооооого лоши шотове и четеримата се правим зле под звуците на tricky,prodigy и другите вече не ги помня…следват най-кошмарните 500 метра в живота ми,в които с Марто успяхме да изтрезнеем,защото трябваше да носим един малък човек,когото и двамата страшно обичаме, на ръце,защото звездите и чистия въздух не се оказват добри за организма му…успяваме да се домъкнем до Мегън и се проскаме веднага на пода щото много зле…Марто заспива,Мегън и тя,аз оставам буден.Денито кърти отдавна…

момент на размишление 1:цялата вечер ми се въртяха само някви глупости в главата,но хвала,че волята и малкото разум успял да се спаси от алкохола надделяха и успях да не свърша голяма глупост.която в онзи момент ама хич не ми се струваше глупост…та така…заспивам аз и сънувам нищо…усмихнат,защото идва следващата чакана почти цяла година вечер

Събота-събуждам се малко изпотен и с лека болка в лявата част на главата…псувам с усмивка зелените и червени шотове…ставам на тагадък щото някви хора крещят че трябвало да ставам,че телефона с алармата бил под леглото…следва чаша голямо горчиво черно кафе в ориента,което нямаше как да не върне настроението ми…обикаляне през магазините…марто си купува шапка…аз цигари…скачаме до нас и хапваме…цял следобед праим акаунти в аха.бг,смеем се и ни подухва блажено климатика…радваме се там-бащата зарибяа някви лафове и сичко е 6…идва време да тръгваме,че Чаушев вече чака…забираме Цайса от бингото и отиаме да си цоцним бирица в Мария Луиза…радостни си пием…срещам там братчедката…зарибява за рожден ден ама аз партито на Че го чакам бая време вече и казвам че няма да моа да ида…праим планове с Марто как ше дойдем пак по някое време за да си пушнем…ама така и не става…появяват се Гинито,Сашо,и още хора и заминаваме нагоре кум Че…там хората вече са на градус…запознаваме с всички дет ни се струват по айляк ама те не са много така че пак си се събираме само ние и си пииивме…здраво…някви хора зарибяат и така….след туй найлон и много бира…връщаме се с цайса в нас и спим

Момент на размишление 2:много са ни различни тая година студентите…яко чалга,яко простотия като цяло…ама има и точни хора де saddle my horseeeeeee J…партито беше по-тъпо от миналата година и…така

Неделя….ставам в 12.Цайса вече е заминал за Карлово…Марто звъни и отиаме да пием кафе в театъра…чакам 20 мин на бингото и кат идват с Денито много им се развиквам че все закъсняват(за което нядявам се не се сърдят,просто знаят че съм малко нервен понякога пък и надявам се не съм ги обидил че ще ми е зле)…ама след 5 мин всичко вече е оки и си пииваме кафе нормално…връщам се в нас…гледам едуард ножицата…и се занимавам с нищо….

момент за размишление 3:искам и аз да правя за хората сняг…да знаят че аз още ще стоя на тепето и от лед ще правя за тях сняг…за да мога да се усмихват под него…искам всичко да стане по плана ми…ама знам че няма…искам хората за които ме е грижа да нямат нужда да им го казвам,а да го усещат само като се сетят за мен…искам хората които бих искал да ме е грижа за тях да го знаят…бих искал всичко да остане така до 25 септември,когато ще се прибера в София и всичко ще започне като начало изпълнено с усмивки и надежди захлупени в Строежа…и сега съм замислен…дали е смешно че още мога да се зарибявам тъй по хора без дори да ги познавам…и то сериозно не ей така….да ги чувствам с всяка глътка кафе и всяка дръпка задушаващ дим…и дали това кафе ше остави в чашата поне малка следа,че бъдеще ще има и цигарения дим ще образува кръгче,с което да ми напомни,че все пак живота е красив и има малко от тази красота само за мен…не знам ще изчакам няколко седмици…ще се кача на влака и ще се върна в София за да пия кафе в Адмирала с цигара в ръка…усмихнато започнал нов семестър в курса,където ме учат как да се смея неподправено и от сърце…а сега…сега остaва да се занимавам още с нищо…да щъкам насам…предтои още една седмица работа,случайни и мимолетни срещи и нещо което се навря някъде дълбоко в мозъка и сърцето ми да ме човърка поня няколко дни…ама от онова якото присвиванe дет не искаш никога да не свършва…ами това е…отегчих ви…песните в уинамапа свършиха…така че остават още само една цигара и чаша сок до съня ми…така че лека и дано всички сънувате по-често…

без

каво ще стане ако утре срещна хората които не искам,или не успея да видя дъжда отново,или да пия още чаша кафе,какво ще стане ако не видя никога повече човек как минава покрай мен,а ако не мога да прочета вече нито ред,или не мога да виждам,или не мога да се усмихвам,дали някога пак ще почувствам щастие като днес ако съм сам-единствен оцелял след тежката кататрофа на хората с техните собствени души…незнам но днес просто заспивам с надеждата че всичко ще пак там на мястото си и колкото и да е скучно аз ще съм част от него и ще се усмихвам по средата,защото просто съм там където е мястото ми-не в рая а тук в едно мръсно заведение,пиещ чаша слабо кафе с хората които искам да срещна отворил очи за картината от брат пид…зареян в мръсните опушени стени на един тъмен и красив живот….